Аз съм смъртта, призована с любов. Аз съм живот, но прогонен. Аз съм мълчание, тишина неспокойна. 
Аз съм всичко, което заслужи.
Аз нямам логика. Аз съм нещастието вечно.  Аз съм мимолетно щастие, което проблясва преди голямата бездна...

  
Попадайки тази сутрин на този пост, освен, че се сетих за това  , в главата ми нахлу следното: 
Българската православна църква никога не се е славила и няма да се слави с хетеросексуален имидж, не само заради клиповете, снимките от 90те...

Понеже са убили 50 гей и понеже е станало в САЩ, хората, които си изпочупват пръстите от писане на прочувствени постове след всяка трагедия сега са някак си странно мълчаливи. Много е удобно да си емоционално ангажиран към проблемите сам...

 Всички сме срещали такива хора. Почти не говорят и обикновено имат мил поглед, гледат празно и отнесено и  не ни трябва много време за да преценим, че нещо не им е както трябва. Наричаме ги „свити и добрички“, защото някой н...

Отварям си блог, за да си разказвам за Липсите- тези, които ме депресират, тези, които ме правят да изглеждам незапълнен. За нещата, които нямам - които не ми дадоха и които аз не давам на себе си. Ще разказвам за Болката, защото одавна ...